Депозитна система за пластмасови опаковки от бутилки, управлявана от индустрията, е най-ефективният модел прилаган в Европа
На 27 октомври 2025 г. се проведе семинар за журналисти на тема „Въвеждане на депозитната система за опаковки от напитки в България – устойчив европейски модел“. Той бе организиран от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) с участието на международната и акредитирана от ООН неправителствена организация Reloop Platform, Съюзът на пивоварите в България, Сдружението за модерна търговия и Сдружение „За Земята“. На събитието бяха представени европейският опит и добри практики при изграждането на депозитни системи за пластмасови опаковки от напитки и метални кенове, както и моделът, който индустрията предлага да се реализира в България.
Специален гост-лектор бе Анна Ларсон, директор „Развитие на кръговата икономика“ в RELOOP Platform, международна неправителствена организация специализирана в изследването, разработването и въвеждането на системи за устойчиво управление на ресурсите. Тя представи анализ на европейските модели и правните изисквания на Регламент (ЕС) 2025/40 на ЕС, според който всички държави от общността трябва да постигнат 90% рециклиране на пластмасовите бутилки и металните кенове до 2029 г. „Доказано е, че добре функциониращите депозитни системи в Европа са частни и управлявани от индустрията. В 16 от 18 държави операторите на депозитните системи са неправителствени организации, създадени от производители и търговци“, каза Ларсон. Тя посочи, че това са Швеция, Норвегия, Финландия, Дания, Исландия, Латвия, Естония, Литва, Австрия, Нидерландия, Ирландия, Словакия, Малта и Полша. Хърватия е единствената страна с държавно управляван оператор на депозитна система, създаден преди присъединяването ѝ към ЕС, докато Унгария функционира по модел на концесия, а Германия има децентрализирана, но все пак частна система.
Според анализа на Reloop, представен по време на събитието, държавно управляваните системи биха застрашили постигането на по-добри екологични резултати, биха били по-малко финансово ефективни и не са съвместими с европейското законодателство. В същото време, системите, управлявани от индустрията, постигат до 90% нива на събираемост на опаковки от напитки в рамките на три години. Същевременно осигуряват висококачествени материали за рециклиране в затворен цикъл и намаляват разходите на държавата, свързани с т.нар. „пластмасов налог“ към ЕС, който страните трябва да плащат за нерециклирани пластмасови опаковки. Освен това, се постига кръговрат на опаковките от напитки – от бутилките се правят нови бутилки, а от кеновете – в нови кенове. Опитът на другите държави ясно показва, че депозитната система води до по-чисти публични пространства, по-високи нива на рециклиране, кръгов модел на опаковките и развитие на местната кръгова икономика, обясни още Анна Ларсон. „Европейският опит показва, че когато индустрията управлява депозитната система, тя е прозрачна, самофинансираща се и изключително ефективна по отношение на разходите“, коментира още Ларсон.
Жана Величкова, изпълнителен директор на АПБНБ, заяви, че индустрията е подготвена и обединена около необходимостта от изграждане на национална депозитна система по доказан устойчив европейски модел. „Нашата цел е да реализираме система, която да бъде прозрачна, ефективна, управлявана от задължените по закон производители и търговци и която реално да постига високи екологични резултати, без да натоварва държавния бюджет“, каза Величкова. Секторът е преминал през дълъг процес на подготовка, включващ анализ на най-успешните европейски практики, консултации с международни експерти и работа по организационен модел, напълно отговарящ на изискванията на Регламент (ЕС) 2025/40. В него са заложени управлението на ключовите принципи на прозрачност, отчетност и ефективност, като именно върху тях се основава и предлаганият от индустрията модел за България. Величкова бе категорична, че депозитната система е най-ефективната форма за разширена отговорност на производителя, защото финансовата отговорност и управлението вървят ръка за ръка. По думите й системата е планирана да се самофинансира използвайки и всички допълнителни приходи от продажба на рециклирани материали и непотърсени депозити, които ще остават в нея за покриване на разходите и подкрепата на процесите за развитие. „Системата, която предлагаме, е без печалба, тя не натоварва държавата, защото се финансира изцяло от производителите и същевременно осигурява пряка полза за гражданите, като всеки потребител получава обратно своя депозит при връщане на бутилката“, каза още тя. Събраните материали ще бъдат чисти, което ще позволи използването им за производството на нови опаковки, така ще се постигне рециклиране в затворен цикъл. „Това е реално икономически изгоден устойчив модел, защото предотвратява загубата на суровини, намалява емисиите от транспорта и позволява проследимост на всяка опаковка“, обясни Величкова.
„Пивоварите и производителите на безалкохолни напитки работят съвместно по въвеждането на депозитната система у нас, но според нас съществува пропаст между бизнеса и институциите, които трябва да регулират процеса“, това заяви изпълнителният директор на Съюза на пивоварите в България Ивана Радомирова. По данни на организацията 90% от българите на възраст между 15 и 69 години подкрепят въвеждането на депозитна система за опаковки. От тях 75% посочват, че са доволни от възможността да получат обратно депозита, чиято стойност се очаква да бъде около 20 стотинки. „България има изключителен шанс да избере система, основана на ясен европейски законодателен регламент, подкрепена от гражданите и реализирана в атмосфера на обединена индустрия“, посочи Радомирова. Тя допълни, че въвеждането на законодателство за депозитната система е задължително условие за присъединяването на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
„Ролята на търговците в управлението на депозитната система е ключова“, каза Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия. Търговците ще начисляват възвръщаем депозит за всеки продукт, включен в обхвата на системата, като ясно ще обозначават неговата стойност върху ценовите табели – отделно от продажната цена. Освен това те ще възстановяват депозита на всеки клиент, който върне опаковката, и ще събират празните опаковки, осигурявайки необходимите условия за това – място за приемане и временно съхранение, както и обработка от страна на персонала. „Търговците не могат да се доверят на система, върху която няма да имат абсолютно никакъв досег и контрол“, коментира Вълканов във връзка с възможността депозитната система да бъде управлявана от държавата.
Ива Димитрова, координатор „Депозитна система“ в Сдружение „За Земята“, посочи, че в почти всички европейски страни депозитните системи се управляват от индустрията, а държавата изпълнява контролна функция. „Ако държавата е едновременно оператор и регулатор, това предизвиква очевиден конфликт на интереси. Кой ще санкционира държавното дружество, ако не постигне заложените цели? Защо трябва да се харчат средства от държавния бюджет за изграждане на системата, като бизнесът вече е заявил готовност да осигури финансирането ѝ?“, коментира Димитрова. Според нея, между 2015 г. и 2024 г. у нас са изхвърлени над 750 000 тона пластмасови опаковки, което е ресурс на стойност над 106 милиона евро. Конкретно за 2024 г. Сдружението изчислява, че 207 броя са опаковките от напитки, на глава от населението, които не са били рециклирани. Това възлиза на 1,4 млн. броя годишно или два пъти обема на храм-паметник „Александър Невски“. „Ако гледаме оптимистично и имаме работеща депозитна система през 2027 г., само за първите три години ще имаме 3,434 млрд. повече рециклирани опаковки, което означава че до 2029 г. ще сме спестили 239,559 тона парникови емисии “, допълни Димитрова.
Информация за платформата Reloop:
Reloop е международна организация, която работи за свят без отпадъци и замърсяване чрез прилагане на кръгова икономика. От 2022 г. платформата е акредитирана от Програмата на ООН за околната среда, което потвърждава нейния глобален авторитет. Дейността ѝ се основава на задълбочени изследвания и доказани добри практики. Reloop залага на прозрачност и активно сътрудничество с партньори по света. В България организацията е представлявана от Анна Ларсон, директор „Развитие на кръговата икономика“
