Съобщения за медиите

Само 1 от 4 изпити чаши с безалкохолно у нас е с добавена захар, чието количество устойчиво намалява. Това показват данните от годишното независимо експертно проучване за калоричността на реализираните на българския пазар безалкохолни напитки. 75% от обемите на реализираните у нас напитки от цялото портфолио на индустрията, в т.ч. сокове и нектари, не съдържат добавена захар.

„За поредна година нашата индустрия бележи значителен успех и допринася за по-балансирано хранене. Повече от две десетилетия секторът изпълнява целенасочени стратегии за намаляване на добавената захар в напитките. Усилията ни в подкрепа регулирането на калорийния прием на българина са трайни, затова освен на реформулирането на напитките, индустрията залага още на предлагането и промотирането на нови алтернативи, на по-малко или несъдържащи захар напитки, на по-малки по обем опаковки, промотира умерени модели на консумация на подсладени със захар напитки и предоставя разнообразен и информиран избор.“, коментира Жана Величкова, изпълнителен директор на АПБНБ.

Разработена и развивана от безалкохолната индустрия, категорията на бутилираните води е трайно с лидерска позиция на пазара. Нейното развитие е и с най-висока устойчива динамика, като и през 2024 г. реализираните обеми натурални минерални, изворни и трапезни води бележат 4,6 %. ръст от спрямо предходната година[1].

На база данните от НСИ за средното годишно потребление на член от домакинство през 2024 година, средният принос на добавена захар от консумацията на газирани напитки е 3,5 грама дневно. Това количество представлява едва около 7% от препоръчителния дневен прием на захари за възрастни, определен от СЗО. В резултат на вложените от индустрията усилия, при нивата на консумация за 2024 г. са спестени 11 500 милиона килокалории.

Средното съдържание на захар при консумираните в страната през 2024 г. газирани напитки е 3,4 g/100 ml, което е в намаление с 3,95% спрямо предходната година. Същевременно продължава да се увеличава делът на формулите на газирани напитки, които не съдържат захар или калорийното им съдържание е формирано само от вложените в тях плодове. 63% от консумираните газирани напитки в България през 2024 г. са без добавена захар.

Постижения в реформулирането на напитките

Индустрията за безалкохолни напитки и бутилирани води е първият сектор от българската хранително-вкусовата промишленост, ангажирал се доброволно и дори преизпълнил конкретната цел в призива на ЕС за доброволно намаляване на добавените захари с 10% до 2020[2]. В нейното изпълнение секторът отчете намаляване с 15,21 % на внесената в  хранителния режим захар от газираните напитки. Независимо експертно проучване за калоричността на реализираните на българския пазар безалкохолни напитки[3] за периода 2015 – 2020 г. показа нарастване на дела на газираните напитки без захар (с 2,65 %), както и 6,7 % средно намаление на захарта на 100 ml в напитките от категорията, в чийто състав има добавена захар.

В подкрепа на променящото се потребителско търсене и с грижа за общественото здраве, секторът продължава и след 2020 година да надгражда постиженията си, прилагайки ежегодно независим експертен мониторингов механизъм на постиганите резултати. 

Индикатор за увеличена скорост в реализирането на отговорните доброволни действия на индустрията са както допълнителното увеличение с над 2,5% на газираните напитки без захари, така и засиленото предлагане и реализация на иновативни негазирани алтернативи.  Двуцифрен ръст през 2024 г. отчитаме при студените чайове и формулите за спортисти. Расте също консумацията на тихите напитки с плодово съдържание.

Усилията в реформулиране включват и напитките от другите категории, в които обичайно се добавят захари. Отчитаните достижения за средно съдържание на добавена захар при консумираните в страната през 2024 г. тихи напитки е 4,7 g/100 ml; съответно 4,5 g/100 ml - при студения чай. Сумарно за последните 4 години допълнително отчитаното намаление на захар е с 14,55% при тихите напитки.

Всички тези резултати показват, че за последните 5 години индустрията още по-бързо и ангажирано работи за реформулирането на напитките, които се предлагат на българския пазар.

За Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ)

АПБНБ представлява голяма част от иновативната и динамична безалкохолна индустрия - производители и дистрибутори на напитки, доставчици на опаковки, суровини, материали, машини и съоръжения.

Според данните от анализа на Института за пазарна икономика, изготвен по поръчка на АПБНБ, в  сектора функционират 162 предприятия с общо 4225 служители, които са генерирали 300 млн. лв. добавена стойност за българската икономика и са допринесли за 0,2% от БВП на страната за 2023 г. Приносът му за публичните приходи само за 2023 г. е: 13 млн. лв. корпоративен данък, 37 млн. лв. осигуровки, 10 млн. лв. данък върху доходите на работещите и над 290 млн. лв. ДДС от потребление.

Основна цел на Асоциацията е  осигуряване представителство на интересите на индустрията в консултациите, провеждани с националните и други органи и институции (вкл. европейски и международни). Учредена през 1996 г. АПБНБ е дългогодишен член на европейските браншови структури на бутилировачите на вода (NMWE), на производителите на безалкохолни напитки (UNESDA) и  на производителите на сокове и нектари (AIJN).

В своята 30-годишна история АПБНБ работи активно за прогресиращото развитие и иновации на продуктовите категории и за повишаване на познанието и разбирането сред обществото за умерената консумация. От 2009 г. АПБНБ и нейните членове спазват строги доброволни саморегулации в т.ч. да не рекламират и предлагат безалкохолни напитки на деца под 12 години по телевизията и радиото, в печатни и онлайн издания, включително в социалните медии и на уебсайтовете на компаниите.  През 2021 г. засилихме   ангажимента си, обхващайки всички медии, като разширихме до деца под 13 години и намалихме прага на аудиторията до 30%, така че  по-малко деца да бъдат пряко изложени на реклама на безалкохолни напитки. По този начин индустрията прилага изключително строга саморегулация още преди и след като в българското законодателство бяха приети конкретни наредби и мерки.

Асоциацията работи активно с българските институции и партньори за постигане на целите за отпадъците от опаковки, за промотиране на образованието за опазване на околната среда и опазване на водните ресурси.