Дринкопедия

Въглероден диоксид

Въглеродният диоксид е в основата на мехурчета в повечето газирани напитки. На него се дължи
тяхната пенливост, игривост и свежест, катализира процесите на съзряване на напитката.
Химическо съединение, със символа CO2, при стайна температура Въглеродният диоксид е
безцветен, без мирис и вкус газ, с плътност един и половина пъти по-голяма от тази на въздуха.
Той се среща в изобилие в атмосферата и се абсорбира от растенията, които поглъщат въглерод
и освобождават на кислород. Той е стабилен, инертен и нетоксичен (въпреки че може да
причини задушаване при вдишване в големи количества).
Въглеродният диоксид е един от първите газове, различни от въздуха, които са били описани, и
за първи път е коректно идентифицирани в средата на 18-ти век от шотландски химик Джоузеф
Блек (Joseph Black), който го нарича "фиксиран въздух". По-късно, през 1772 г., друг химик
Джоузеф Пристли (Joseph Priestley) публикува статия, озаглавена „Импрегнация с фиксиран
въздух“, където описва метод за производство на въглероден диоксид, и след това разтварянето
на газа в чаша вода (насищане на вода с въглероден диоксид посредством съприкосновение с
водата в затворен съд), като представя изобретението на Газираната вода. Процесът е известен
като сатурация, карбонизация или импрегнация.
Въглеродният диоксид има много приложения, включително в пожарогасители, промишлени
лазери и в хранително вкусовата индустрия - за производство на вино, пиво, сода бикарбонат,
някои видове бонбони.

КАТЕГОРИИ